Наскоро по някоя от телевизиите отново излъчиха един нелош филм с Мел Гибсън и Джулия Робъртс – “Теория на конспирацията”. Сигурно се сещате за него. Героят на Гибсън страдаше от психически отклонения, които го караха да вижда навсякъде заговори и да открива неочаквани връзки между фактите, изнесени в медиите. Своите теории той излагаше в едно списание, тип “самиздат”, което печаташе нощем и разпращаше на абонатите. Името на списанието беше “Теория на конспирацията”.

Започнах с филма, защото все по-често имам чувството, че информацията по медиите цели не да ни запознае с фактите, а точно обратното – да ги скрие и да ни обърка. Първоначално отдавах това на качеството на българската журналистика и по-специално на липсата на подготовка сред работещите в този бранш. Всички сме виждали класическата сцена: млада, красива и запъхтяна репортерка поднася своя микрофон пред някой мастит политик или бизнесмен и очаква последният да каже нещо разумно. Внимание! Въпросите отсъстват или ако ги има, те са съвсем общи и най-често извънредно удобни за интервюирания. Или друга картина – пресконференция, някой говори, обяснява, а присъстващите журналисти пишат старателно /а ако насреща е софийският кмет Б.Б. - и гледат с обожание/. Общото е липсата на критичност към информацията и на поне един неудобен въпрос.

Дълго време се надявах, че постепенно това положение ще се оправи и най-сетне и ние ще имаме нормална журналистика, която да извади на бял свят скритите от нас връзки между събитията. Но не би. Времето си тече, лицата на екрана и по снимките се сменят, но положението се остава същото.

Това ме накара да направя извода, цитиран по-горе, а именно: българската журналистика и медии имат за цел не да информират, а да ДЕзинформират. Да налагат нечие мнение, гледна точка, да промиват мозъците и да ни манипулират.

Не вярвате? Ето един пример.

В края на февруари бившият кмет на Несебър Николай Трифонов внезапно напуска поста си и отпътува за Одеса, където, според разпространената информация, ще работи в Генералното консулство на България. За причините имаше много версии, в т.ч. че е заплашван или че се крие от прокурорска проверка. Между другото – никой не спомена на какъв пост е назначен. Според направена набързо справка в интернет, генерален консул там е Димитър Василев Тучков. Тогава г-н Трифонов заминава или като обикновен дипломат, или като технически служител. /За съжаление, не можах да разбира колко човека работят в консулството и на какви позиции. Предполагам, че са не повече от двама или трима, като дипломат е само генералният консул./ Не е ясно дали има необходимите за това познания /един или два езика, в зависимост от позицията, съответна квалификация и пр./, за които толкова настоява г-н министърът на външните работи. Не се разбира и защо е приел подобна, меко казано, скромна работа. Но случаят бързо отшумя и  за него почти не се споменава.

Докато в един хубав ден в началото на май председателят на общинския съвет в Несебър Димитър Янков неочаквано стана жертва на покушение. Подробностите по инцидента са широко известни и затова няма да се спирам на тях. Шум по медиите, хипотези, намеци за връзките на убития с организираната престъпност…

Тук е съвсем логично журналистите да рипнат и да се запитат: Какво става в Несебър? Защо само за няколко месеца кметът бяга през девет земи в десетата /при това в Одеса!/, а негов колега от управата се преселва в един по-добър свят? Нормално е да се посипят публикации, разследвания, пък дори и само хипотези. Румен Петков да отговаря на неудобни въпроси за връзката между събитията, Ивайло Калфин да се крие от журналисти, за да не обяснява защо и как е изпратил кмета… Защото връзка очевидно има, дори само по време и място.

Но не. Вместо надпреварващи се в разследването журналисти, които се блъскат с лакти, за да се доберат до някой източник, отново се натъкваме на познатата картинка. Убийството на Янков постепенно остана на заден план, за Трифонов почти не се споменава. До следващото убийство…

Май ни остава само да започнем и ние свое списание. С работно заглавие “Теория на конспирацията”. Извинете ме за плагиатството.

Филмът за мен е класика по отношение на методите, с които трябва да анализираме поднесената ни информация.
Лъжат ни, мажат, а ние се правим на разсеяни - това е..

Направо не повярвах на ушите си, когато на пресконференцията след евроизборите попитаха "победителя" в тях Доган /гафа на Калфин и международния пресцентър с тази победа хич няма и да коментирам/: "Колко ви струваха изборите?" Той естествено си спести отговора. Чест прави на гилдията, че и втори журналист зададе същия въпрос и Сокола се смили да му даде наглия отговор "Колкото трябваше!" при което получи неистовите аплодисменти на вярното си обкръжение, сред което и един мой бивш съученик, трето поколение комунист, сега зам-шеф на младежкото ДПС...
Защо журналистите да питат и разследват, когато политиците и властта винаги им се подиграват с отговорите на неудобните въпроси... че и си отмъщават на питащия...?

Щом вече си прозрял - добре дошъл!
http://ujas.org/whatisit.php

Остава още само 98% от жителите на България да се усетят по колко смешен начин биват манипулирани чрез медиите. Тогава вече ще можем да кажем, че 1-вата крачка е наполовина направена!

Наздраве,
npax

има такива в съотношението гражданско общество - независими медии. към момента независими у нас са блоговете. възможно е да има малки вестници, списания и радиостанции, но аз не ги знам. причината е проста - нямам време, не ме интересува, аз както и бате Мел във филма мога да навържа 1 и 1, но от това не ми става по-топло.

някога си четох или слушах информация за тиражите на сериозната и независима преса в така наречения запад. те са уникално ниски, но пък са влиятелни, защото ги четат умни хора, които пък от своя страна са социални лидери.

тук и сега надеждата е в блоговете, по моему

добре дошъл в реалния свят:)

кмет-беглец.Май че е правил някви замени.Освен това е предложил да се спре строителството в Иракли.

da jivee demokratziqta

Да -три пъти съм го гледала този филм,но не само заради артистите.
Винаги ,странното чувство ,че и аз съм някъде там в миманса ,не ме напуска.
Защото ,наистина има нужда от независима журналистика в България.но няма такава медия,която да е независима.
Отчасти--- ние ,тук ,сме независимата медия.Дали да сме малко горди с това!?---Защо пък ,не?!...но по-скоро,ние сме независимо гражданско интернетно и т. н. общество,защото сме анонимни.
Кой вестник ще публикува неудобните въпроси (а и отговори!),които понякога ни вълнуват тук!?
Хайде ,да ги задаваме!
Като сме почнали с външното министерство....да си зададем въпроса:каква е всъщност функцията на това ведомство?----Да помага и съдействува на обикновенния българин в чужбина?;---Или да укрива приближени на властоимащите от съда, мафията и .т. н.....Българските посолства сякаш са някакви странни убежища ,за странни хора...
Къде е Филчев?Какъв беше този казахстански номер в неговия живот?Изобщо, кой е посланникът ни в Казахстан и къде ли още не....Това са строго секретни истини,които обикновенния българин не бива да научава ,щото пак ще го боли главата ...

И аз бих казал – добре дошъл в клуба на знаещите.
Медиите се управляват – а от кого е пределно ясно по излъчваните послания. И като допълнение: В неделя Цветанка Ризова пита Тошо Тошев – Защо навремето всички медии пишеха за Христо Бисеров, синия кардинал, който трупа незаконно пари, и сега толкова години по късно – същия този Христо Бисеров строи къща в Бояна. Тошо Тошев започна да говори за Татяна Дончева и за всякакви други глупости, а Ризова така и не настоя на въпроса си, а защо ли медиите не щат да пишат за новите палати на Бисеров, а за сараите на Доган и т.н.