И както ви споделих, приятели, нощем не спя и се надявам просветление свише да ме осени… А просветлението не идва, и лутам се аз, грешен и слаб, и мисли терзаят душата ми. Стоя аз пред иконата, кандилото дими, само тихият шум от вентилатора на компютъра разсейва мрачните ми мисли.

Бдя и мисля /май главно бдя, но това е тема за друг разговор/. И пак се връщам към нечестивите помисли, що се въртят из главата ми. /Който не си спомня – породени от декларацията на “национално представителните работодателски организации, обединяващи най-големите данъкоплатци в страната”, вж. предишния ми пост по въпроса./ Румъния, ще речеш, е частен случай. Там съотношението БВП – средна заплата е атипично, а производителността на труда – гигантска. Но как ли е по другите страни?

И нали тъй и тъй не спя, я, викам си, да погледна някой друг от нашата черга. Поглеждам картата на Европа, забодена отдясно на иконата, отминавам разните му там Германии, Англии, Франции и пр. и погледът ми се спира на Португалия. Ами да! Най-бедната доскоро страна в Евросъюза, /добре че се присъединихме ние с румънците, че да им вдигнем самочувствието/, населена с едни благи и спокойни хора, които никой не може да обвини в  странни влечения към работа или извънреден престой на работното място. Безработица около 8%, поносима мръсотия по улиците, тук-там олющени фасади /последното го знам от личен опит – наскоро се върнах от там/.

Щрак с мишката /ама голяма работа е пустият му интернет/. Сега таблицата ми придобива още по-интересен вид:

/Понеже stone се беше поинтересувал дали БВП е по паритет на покупателната сила, сега специално за него добавям: естествено, че е по РРР – иначе как ще го съпоставяме. Няма да сравняваме ябълки с круши, я!/

Гледам и се чудя. България и Румъния имат сравним БВП, португалският – кажи-речи два пъти по-висок. Ей, голяма работа е пустият му ЕС. За двадесетина години чудеса е направил с тази хубава средиземноморска страна. А откъде е тръгнала!

Пак гледам – нещо не е наред. Нали работодателите ни разправяха, че БВП пер капита е определящ и заплатите не могат да растат, докато и той не се вдигне… Ergo, близо два пъти по-висок БВП – два пъти по-висока средна заплата /ако приемем, че португалецът не е два-три пъти по ловък и силен от средностатистическия нашенец/. Да, ама не. Заплатата в Португалия не е 408 евро /два пъти българската/, а 804. Ами сега? Да им се не знаят и португалците! Те нямат ли си “национално отговорни работодатели”? Как я крепят “макроиномическата рамка”?

И нали съм си силен и в математиката, започвам да свивам пръстите един по един и да смятам. Оказва се, че в Румъния средната заплата е 4% от БВП на глава на населението. Пак броя на пръсти – същото се получава и за Португалия! А за България – 2%.

/Резултатите са приблизителни, предвид различната дължина на пръстите ми и обяснимото им треперене, породени от безсънните нощи и терзания./

Както се очертава, вместо да ми се изясни, положението се заплете още повече. Отиде ми и тази нощ! Сега пък ще търся къде се потурчиха тез 2% от БВП. Че не са отишли за заплати – ясно. Не са и за здравеопазване или образование. Дали пък не са придобили облика на някое Мазерати или скромна яхтичка, закотвена пред семпла виличка стил “Хуанита пак е бременна”? А приказките за мързеливите българи да са прах в очите и да прикриват нечия некадърност и алчност?

Хайде пак да пална кандилото, пък белким това помогне!