Не знаех, че ДС-сътрудниците са толкова словоохотливи. И мили, симпатични и чувствителни хора. Всъщност, не знаех почти нищо за тях. Май познанията ми се ограничаваха само до героите от романите на Богомил Райнов и Андрей Гуляшки. Затова през последните дни с интерес гледах, слушах и четях всичко, което ги засягаше. И ето какво разбрах:

1. Това са едни чисти и безкористни хора. Всички до един от малки са мечтали да станат разузнавачи, да гонят лошите и да помагат на добрите. Е, някой може и в по-късна възраст да е усетил това влечение, но не е срамно – важното е доброто сърце. Съвсем по Дзерджински: “с хладен ум, с чисти ръце и с горещо сърце”. Предполагам, настолна книга  е била “Повест за истинския човек” или нещо от рода. То и аз я харесвах и четях тогава, ама на… пропуснах си шанса.
2. Те са най-добрите от най-добрите. Каймакът. Елитът… Затова и са били избрани за тази отговорна работа. Ето един Божидар Димитров – скромен, талантлив студент, който получил предложение, на което не можел да откаже. И така цял живот – ходил по чужбината, чел архиви, мъкнел в къщи документи. /То каква ли е работата на един историк, но хайде, да не издребняваме./ И Гоце – той пък писал по македонския въпрос.
3. Те са скромни. Дали са всичко от себе си, но не са поискали нищо в замяна. И никога не са се стремили към известност. Дори напротив. Затова и Минко Герджиков е написал в декларацията си като кандидат кмет, че не е сътрудничил на ДС. От скромност. Вие да не си помислите нещо друго? И не само той…
4. Всички до един са служили на България. Не на разните му там авторитарни еднопартийни, тоталитарни и прочие режими. Не на БКП, КПСС и каквото се сетите още. А на България. Дори когато топели другарчетата си или пишели за смъкнатите гащи на Флоранс, /като Христо Друмев/са го правили от патриотични подбуди. Елементарно! Слаб ластик, следователно слаба промишленост, следователно некачествено оръжие на потенциалния противник! Логика трябва, а не гнусни инсинуации, че не са вършили нищо! И ако знаете какви материали и анализи са правили! Това, сегашните, и на малкия им пръст не могат да стъпят. Ама пуста скромност…
5. И накрая – всички са дълбоко обидени. Душите им са наранени от безчувствеността и неблагодарността на родината. Толкова труд, толкова пот, а накрая – нищо. Че дори и има разни типове, които намекват, че тази работа не е чиста. Че са преследвали и тъпчели нещастните хорица и са лека ръка са съсипвали човешките съдби. Няма такова нещо! А и да има, такива бяха времената. Сега е друго. Те до един са убедени демократи, привърженици на пазарната икономика и частната собственост. Особено във варианта, при който те и техните близки се превърнаха /или бяха назначени, знае ли човек/ в бизнесмени. Защо да ровим в миналото. Трябва да гледаме позитивно, да мислим за бъдещето. Само болни мозъци могат да се интересуват от неща, станали преди толкова години.

 Така си мисля аз и сега всичко идва на мястото си. Дори мога да предложа примерен алгоритъм!

Например: пита ме някой “Защо българските “рицари на плаща и кинжала” са мълчали досега вече толкова години? И аз тутакси отговарям: не защото имат гузна съвест или от страх, а от скромност /вж. т.3/. Или:  “Защо е трябвало ДС да се занимава с документите по историята на България, с архивите на видни българи, емигрирали неразумно след 1944 г. или с издирването на паметници на културата?” Няма нужда да обяснявам, направо препращам питащия към т.2. А за неразбралите – кой, ако не най-добрите, ще могат да преценят кое е добро и кое – не за нас, тънещите в мрак? Че тя, историята, не е лъжица за всяка уста! Ами ако се намери нещо по пустите му документи, което не е в тон с правилната линия? Какво ще стане тогава! Всеки ще вземе да мисли, да спекулира. Къде дават така! Дори в Народната библиотека имаше отдел, в който достъп имаха само проверени хора. Ред и дисциплина, защото иначе… анархия и див капитализъм. Ами кой докара великия Караян в България? Пак ДС. Иначе щяхте да слушате Йосиф Кобзон и да подсмърчате. И да не съм чул разни подмятания, че не е работа на службите да се занимават с културата или науката. А кой?

Затова и в Министерството на културата има най-много агенти. /Там май вместо с “Добър ден!” са се поздравявали с “Другарю полковник, разрешете да остана!/ За министерството на външните работи даже няма да споменавам – то си е било част от длъжностната характеристика. Денем – по приеми и конференции. Нощем – в черно, като Батман, по покривите на противниковата държава. Не всеки го може. Трябва закалка. Московска.

Затова трябва да прекратим тези безполезни дискусии и ровичкания в миналото, че дават “На всеки километър” .

Мнаго добре,отлично дори...хареса ми позицията Ви.

Картинката наистина беше гадна и продължава,рисувачите са си съшите,сега са банкери,честни частници ,хора с бизнеси,охранителни фирми,едри търговци и т.н. От гробокопачи на капитализЪма ,станаха първи капиталисти- промениха се,еволюираха...