Бремето на градския човек ІІ
За хората и автомобилите.
Преди да започна да пиша този текст, бях решил да го озаглавя “За хората и шофьорите”. Подобно заглавие ми се струваше подходящо за кошмара, с който се сблъскваме всеки ден. По-късно ми хрумна, че по този начин поставям шофьорите /водачите на МПС?/ в отделна категория и по презумпция им вменявам голяма част от отговорностите за хаоса. Освен това, самият аз съм горд собственик на книжка /макар че преди няколко дни я изгубих и сега ми предстои цялата веселба по издаването на нова/. Ergo, по силата на формалната логика, щом аз съм човек и шофьор, то и шофьорите са хора.
В друго мое писание се опитах, доколкото скромните ми възможности го позволяват, да подскажа някои пътища за решаването на един от чувствителните проблеми на големия град – задръстванията и замърсяването. Получих няколко окуражителни постинга /искрено благодаря на написалите ги/ и това ми даде смелостта да продължа да разсъждавам по темата.
Този път предпочетох да се върна назад в търсене на някакво обяснение на тази ситуация. С други думи, да опиша с рационални понятия неговата същност и причини. Тезата, която ще представя, се опира на предположението, че проблемите на движението са породени не само и единствено от броя на автомобилите в столицата /факт, който не може да бъде пренебрегнат/, а преди всичко от лошата му организация и липсата на обща концепция за бъдещето на града.
Много ли са колите в София? На пръв поглед подобен въпрос изглежда най-малкото неуместен. Всекидневната гледка на стотиците шофьори, чакащи в задръстванията или бавно пъплещи по улиците в пиковите часове би накарала всеки наблюдател да отговори положително. И дори да добави нещо от сорта на “…дори прекалено много”.
Всъщност, колко са колите в столицата? Най-скорошната информация, на която попаднах, бе във в. “Сега” /15.11.2006 г./:
“По брой коли София е вече в 2020 г., но с инфраструктура отпреди 30 години. Това става ясно от доклад за драматичното състояние на трафика в столицата на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), който днес ще обсъждат столичните общински съветници и неправителствени организации… По данни на КАТ към февруари в столицата са регистрирани над 800 000 автомобила. Според прогнозата, заложена в общия градоустройствен план на София, обаче равнището от 520 коли на 1000 жители би трябвало да бъде достигнато чак след 14 години.”
Така обрисуваната картина е почти апокалиптична. Столицата се задъхва, изпълнена от димящи автомобили, а вина за това носят незнайните архитекти, разработили в някакво неустановено историческо време градоустройствения план и не предвидили възможността хората да си купуват свободно коли. На свой ред софиянци, тези хищни и неразумни люде, са се отдали на разгул и купуват ли купуват коли за деца, жени, любовници и тъщи… Краят е близо!
При по-внимателен прочит нещата изглеждат малко по различни. Започвайки отзад напред, ще отбележа, че настоящият градоустройствен план на София датира от… далечната 1961 г.!!! /Справка – страницата на Софийска община : http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2051&nxt=1&update=all./
Ясно е, че тогава едва ли е било възможно да се предвиди нарастването на броя на личните автомобили, а и всички си спомняме колко време и нерви струваше купуването им преди 1989 г., резултат от политиката на “все по-пълно задоволяване на потребностите на трудещите се”. Това обяснява и липсата на каквото и да е било планиране в тази насока, но не оневинява всички ръководили София през последните четиридесет години за безхаберието и пълното пренебрежение към основни проблеми на града.
Ако оставим настрана опита за прехвърляне на вината към нашите далечни предци, какъвто се явява цитираната статия, все пак не можем да отминем и един друг факт. 800 000 коли за един милионен град наистина са много и, ако това отговаря на истината, софиянци сами са си виновни за настоящото положение.
Но дали цитирана в материала цифра е вярна? Според “Уикипедия”, жителите на столицата са 1 377 531 /данни за 2006 г./ От тях 790180 души са на възраст между 18 и 64 години. От където следва, че кажи-речи всеки пълнолетен софиянец, независимо от пол, възраст, здравословно или материално положение, е собственик на лично МПС! Резултатът е още по- впечатляващ, ако се вземат данните от изборите за президент 2006, според които жителите на София са 1 173 988. Това означава, че на 1000 жители на столицата се падат малко над 680 автомобила. Много ли е това или малко?
Според UNECE /United Nations Economic Commission for Europe/ през 2005 г. най-много автомобили е имало в САЩ – 776 на 1000 души. Тогава или средният софиянец почти е достигнал по стандарт средния американец, или нещо в статистиката ни не е наред. Нека да се опитаме да анализираме положението.
По данни на МВР, през 2001 г. в София е имало 494 496 МПС, включително камиони и автобуси /информацията е от страницата на Столична община www.sofia.bg/. Това прави приблизително 400 коли на 100 души. Пак според UNECE, през 2001 г. в България броят на колите на 1000 души е 264. Ако приемем данните на МВР за верни, то съотношението е приблизително 1/1,5.
Проблемът е доколко данните на МВР отговарят на действителния брой на леките коли в столицата и в страната. Предполагам, няма шофьор, който да не си спомня с трепет емоциите около подмяна на номерата през първата половина на 2006 г. По това време, освен несвързаните обяснения на политици и МВР-ръководители за необходимостта от подобно пилеене на време и средства, бяха цитирани най-разнообразни цифри. Ето какво споделя пред в. “Стандарт” /31.05.2006 г./ комисар Алекси Стратиев, началник “Пътна полиция”:
“… в началото на годината, когато правихме справката колко коли са със стари номера, проверихме масива от 3,3 млн. автомобила. Данъци бяха платили само 1,2 млн., а по-малко от половината собственици бяха минали на технически преглед.”
Т.е., неговата служба разполага с база данни, включваща 3,3 млн. коли към месец май 2006 г.
Почти по същото време в. “Сега” /06.05.2006 г./ също цитира МВР:
“По данни на КАТ от края на март т. г., колите в движение в България би трябвало да са към 2 300 000.”
Комисар Стратиев този път е по-конкретен: той очаква до края на месеца с нови БГ табели да се снабдят още около 100 000 автомобила: "Останали са 400 000, но според нас около 300 000 изобщо няма да дойдат до КАТ и така ще изчистим регистъра от старите возила. След 31 май тези коли ще бъдат свалени от отчет.", заявява той.
Тук е необходимо малко пояснение. Към 1 май 2006 г. 1 816 125 души са сключили застраховка по "Гражданска отговорност", т.е. са подменили и номерата си /Р. Агайн, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, цитирана в същата публикация на в. “Сега”/. Г-н Стратиев очаква още около 100 000.
За съжаление, не знаем дали очакваните 100 000 коли наистина са били пререгистрирани. Това не ни позволява да определим общия брой лични МПС-та след края на акцията.
Но нека да приемем, поради липса на по-точни данни, че реалните автомобили в България са малко повече от 1 900 000.
Следователно:
1. Масивът или базата данни на МВР за броя на личните автомобили не е актуализиран неизвестно откога и данните в него напълно се разминават с действителните /3,3 млн. коли към м. май 2006 г./.
2. Към края на месец май 2006 г. в България има около 1 900 000 автомобила. Не е ясно колко от тях са например леки коли, а не пикапи или малки бусове, но поради неяснотата на данните ще приемем тази цифра за относително точна.
Подобно заключение ни позволява да пресметнем, че при население 7,97 млн. жители /вж. страницата на правителството на Р. България, www.government.bg/, в страната има 238 коли на 1000 жители.
Така хаосът става пълен. Или трябва да приемем, данните на UNECE са неверни, или че страната е обедняла и в разрез със световните тенденции броят на колите в България намалява, вместо да се увеличава. Първото е напълно възможно, тъй като вероятно сведенията са почерпени от официални източници от България. А видяхме, че тези “официални източници” са, меко казано, неточни.
Да се върнем малко по-нагоре. При средно за страната 238 коли на 1000 души в София има 680. 2,9 пъти повече! Откъде се взеха тези 800 000 коли в столицата? Моето предположение е, че цифрата е дошла от същото място, откъдето е взел и комисар Стратиев своя “масив от 3,3 млн. автомобила”.
Тогава колко в са действителност колите в София? В Лил, Франция, град, съизмерим със София по население /1 100 000/, на 1000 души се падат 412,9 коли. В Прага /1,186,618 души/ - 536 на 1000. В Будапеща / 1,719,343 /– 329 на 1000. Как да определим съотношението за нашата столица?
Отново ще прибегнем до сравнение. За Чехия съотношението среден брой коли/брой коли в столицата е 1,5; за Унгария – 1,2. Допускаме, че и за София първото е валидно. Пресмятаме. 238Х1,5=357. Умножаваме по броя на жителите, делим на 1000.
Резултатът е 419 114. Дали цифрата е вярна? Във всеки случай, на мен ми изглежда по приемлива. Бих приел и 450 000, но 800 000 ми се струва силно преувеличено.
Толкова за броя на колите в столицата. Следователно, положението не е толкова трагично. И не “огромният брой коли по улиците” е причина за задръстванията, а лошата организация на движението, липсата на планиране и произтичащата от това липса на модерни пътни артерии. Пишещият тези редове е имал възможността да посети и други градове по света, при това с много повече жители, респ. коли. И да установи, че при желание решение може да бъде намерено.
Ето един цитат по въпроса, отнасящ се за градоустройствения план от 1961 г. Както видяхме, той продължава да действа и сега:
“Планът е разчетен за нарастване на населението до 1 050 000 жители към 1980 г., което е близо до реалните показатели, в същото време в него не е съобразено невероятно бързото развитие на автомобилния транспорт. От невярната представа за нахлуването на автомобила в градското пространство е направен неправилният извод, че транспортната мрежа ще може да понесе бъдещото натоварване без сериозни и значителни преустройства.
Натрупването на грешки в транспортните изчисления постепенно води до автомобилно задръстване в централната градска част и влошаване на условията за обитаване и обслужване на населението. “
/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2051&nxt=1&update=all./
Доколкото си спомням, първите признаци за затруднения в движението се появиха още в края на 80-те години на миналия век. По “Стамболийски” вече беше невъзможно да се мине, особено сутрин и вечер. Имаше моменти, когато на “Орлов мост” се струпваха десетки коли. И това бе напълно обяснимо – никой не беше помислил за това как жителите на комплексите ще се придвижват, още по-малко, че един ден ще притежават и лични автомобили и ще имат наглостта да ги карат, когато пожелаят. Затова до “Младост” и Дружба” се стига по един сравнително поносим път /”Ленин”, понастоящем “Цариградско шосе”/, но той е недостатъчен да поеме нарасналия брой коли. А за останалите квартали просто няма смисъл да говорим.
В заключение: не жителите на София носят вина за задръстванията, а нежеланието и безхаберието на десетки “управленци”, ръководили столицата през последните четири десетилетия.
Quod Erat Demonstrandum.
08.05.2007 08:47
17.05.2007 10:01
От тази работа имат интерес хората, които прекрояват София, строят в градинките и тн.
Целта са много пари за ремонти и околовръстни.
Задръстванията ги постигат със светофарите. Искат стотици милиони за нови кръстовища, а когато светофара пропуска 20 коли в минута, а когато потока е 25 коли то за 10 минути се задръства съседния и целият център.
