Всъщност, заглавието не е съвсем точно. Няма да говоря за класическия древноегипетски текст, пък и няма да беседвам с душата си /моето Ба/. Но за сметка на това, диалог ще има, па макар и с моето куче. А че съм разочарован, две мнения по въпроса няма.

Да, ние с кучето ми често си говорим. Сутрин, на разходка, си споделяме разни неща, обсъждаме другите хора и кучета, новините /особено политическите, но без да се обвързваме с някоя партия/, времето. Приятно е да имаш интелигентен събеседник.

Този път темата е могат ли да се повишават ли заплатите, или да… Чуваме по радиото, че министър Орешарски пак обяснява защо пари за заплати няма и няма да има. А министър Василев му приглася, но една октава по-високо. Отзад се чуват, подобно на древногръцки хор, останалите министри.

“Виждаш ли, казвам аз, Орешарски си е кат` един Матросов[1], геройски застанал пред амбразурата. Ще умре, но няма да позволи бюджетът да се продъни. Хвала нему!!!”

“Матросов, как пък не, скептично отговаря псето, Още малко и ще прошепне “И если умру, считайте меня коммунистом”.

/Тук трябва да отбележа, че макар и младо, кучето ми е образовано. Непрестанно се обогатява и не спира да ме изненадва. Вчера, например, изяде цял албум за импресионистите. В последно време обръща повече внимание на изданията за изкуство, но не пренебрегва и художествена и политическа литература. Като цяло, пада си по издания с твърди корици, на по-плътна хартия. По-полезни са за зъбите./

“Матросов, не Матросов, ама я ти вдигни заплатите, па после иди овладявай инфлацията!”, не се предавам аз.

Тук кучето мълчи и с привидно безразличие души наоколо. Явно обмисля нещо.

“Я си помисли, подема разговора то след малко, защо при почти равен БВП с Румъния заплатите ни са доста по-малки? И защо и преди 1989, и след нея в България доходите винаги са били по-ниски? А?”

“Хайде сега пък ти! Не чу ли, че българите работят с пъти по-лошо и съответно произвеждат по-малко? Производителност на труда, приятелю, това ни липсва!”

“Дрън-дрън, безцеремонно ме прекъсва моят събеседник и маха с опашка. А защо тогава същите тези българи, като отидат в друга страна, се скъсват от работа? Че и са готови на всякаква работа, стига да получават някой и друг лев?”

“Добре, съгласявам се аз, не сме чак толкова мързеливи. Защо тогава сме на това дередже?”

Тук кучето сяда на задните си лапи, навежда глава леко наляво и придобива вид на лектор от дружество “Георги Кирков”[2]. Липсват му само очилата и чантата.

“Първо, България винаги е била бедна страна. И не може да се правят сравнения с Чехия или Полша, защото те още през 30-те години на миналия век са били години напред. Второ, по бай Тошово време доходите бяха ниски, тъй като парите отиваха за “индустриализацията”, демек за всички онези грандиозни и често безсмислени строежи. А и като нямаш пари, не ти остава време да си мислиш за демокрация, свободна преса и прочие глупости. Правиш компоти, затваряш буркани, чакаш на опашки и се радваш, че са “пуснали” месо по магазините. Ясно?”

“Ясно, Кремиковци и маратонки "Адидас", купени след ден чакане на опашка”, съгласявам се аз. Помня ги тези неща, и още как!

Умно е хайванчето, не може да му се отрече. Кой знае коя книга е изгризало онзи ден, трябва да проверя библиотеката. Само да е пипнало криминалетата ми, ще му откъсна опашката!

“А след 89-та на власт дойдоха крадливи и прости хорица, дето и семейния си бюджет не могат да вържат, камо ли държавния”, продължава дълбокомислено кучето. “Какви заплати, какви пет лева. Ако даваш пари на всеки, как ще останат за крадене, а? Или как ще имаш фискален резерв, с който после да запушваш дупки? Ами то държавните финанси да не са ти бакалски тефтер, нали и малко акъл трябва да имаш! А така лесно – научаваш две-три мантри - “няма пари”, “За Бога, братя, не купувайте!”, “заплатите са ниски, защото не работите”, “стабилна макрорамка” и – пей, сърце! Кой те пита как управляваш! Важното е за теб да има, пък останалите…”

Притиснат от аргументите, не мога да не се съглася. Навеждам глава омърлушен и се замислям. Май има право. Но, от друга страна, щом и моето куче ги е разбрало тези неща, защо нашите политици не ги виждат? Те не са случайни хора, все пак! Нали затова гласувах.

И тъкмо да попитам псето какво означава “стабилна макрорамка”, то внезапно вижда една котка и хуква след нея. Кучешка му работа!

[1] И аз малко се съмнявам в историята с А. Матросов – как ли е запушил амбразурата, когато срещу себе си е имал тежка картечница и не е отлетял на десетина метра още от първия куршум?? Ще да е тежал поне 150 кг. Богатырь сущий!

[2] За по-младите – култова организация, която едно време осигуряваше лектори по всички въпроси. Самите лектори обикновено нищо не разбираха от материята, която обясняваха, но компенсираха с вярност към Партията и нейната линия.